[1] И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
[2] И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
[3] слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
[4] и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
[5] Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
[6] а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
[7] Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
[8] И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
[9] И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
[10] А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
[11] И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
[12] за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
[13] И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
[14] Сеячът сее словото.
[15] Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
[16] Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
[17] ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
[18] Посеяното в тръни означава слушащите словото,
[19] но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
[20] А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
[21] И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
[22] Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
[23] Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
[24] И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
[25] Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
[26] И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
[27] и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
[28] Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
[29] а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
[30] И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
[31] То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
[32] а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
[33] И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
[34] И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
[35] Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
[36] И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
[37] И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
[38] А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
[39] И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
[40] И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
[41] И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?