[1] В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
[2] Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
[3] И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
[4] А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе.
[5] Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
[6] А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
[7] Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
[8] И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
[9] А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
[10] Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
[11] Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.
[12] Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
[13] Те отново закрещяха: разпни Го!
[14] Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
[15] Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
[16] Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
[17] и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
[18] и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
[19] Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
[20] След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
[21] И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
[22] Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
[23] И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
[24] Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
[25] Беше третият час, и Го разпнаха.
[26] Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
[27] С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
[28] И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.
[29] Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
[30] спаси Себе Си и слез от кръста!
[31] Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
[32] Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
[33] А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
[34] А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
[35] Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
[36] А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
[37] А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
[38] И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
[39] А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
[40] Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
[41] които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
[42] И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –
[43] дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
[44] Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
[45] И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
[46] А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
[47] А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.