[1] Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
[2] защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.
[3] А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;
[4] в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
[5] а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
[6] При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
[7] а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
[8] Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
[9] която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
[10] а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
[11] Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
[12] нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
[13] Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
[14] колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
[15] И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
[16] Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
[17] понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
[18] Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
[19] Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
[20] думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.
[21] Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
[22] И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
[23] И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.
[24] Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
[25] и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
[26] (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
[27] И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,
[28] тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.