[1] Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
[2] на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
[3] И това ще направим, ако Бог позволи.
[4] Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
[5] и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
[6] са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
[7] Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
[8] а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
[9] От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
[10] Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
[11] А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
[12] за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
[13] Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
[14] думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
[15] И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
[16] Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
[17] Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
[18] та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
[19] която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
[20] където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.