[1] Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
[2] Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом.
[3] Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
[4] защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
[5] И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
[6] А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
[7] Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,
[8] да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
[9] дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
[10] Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
[11] Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.
[12] Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
[13] Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
[14] защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
[15] докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.
[16] Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
[17] Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
[18] А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
[19] И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.