Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 6:56

[1] А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.

[2] Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.

[3] Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.

[4] С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.

[5] Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.

[6] А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.

[7] Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

[8] С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.

[9] С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;

[10] защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.

[11] Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.

[12] И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.

[13] Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;

[14] защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.

[15] И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;

[16] но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

[17] С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,

[18] за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;

[19] защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.

[20] С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.

[21] С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.

[22] С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.

[23] С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.

[24] С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,

[25] и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,

[26] и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.

[27] С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.

[28] С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.

[29] С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.

[30] Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.

[31] С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

[32] И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,

[33] които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,

[34] угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,

[35] жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;

[36] други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,

[37] с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани

[38] (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.

[39] И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,

[40] защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

Послание на свети апостол Павла до Евреите — Chapters