[1] Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
[2] комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,
[3] без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.
[4] Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.
[5] Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.
[6] Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.
[7] Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
[8] Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.
[9] И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
[10] защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
[11] И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
[12] Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
[13] А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
[14] защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
[15] И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
[16] Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
[17] Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
[18] А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,
[19] защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
[20] И доколкото това ставаше не без клетва
[21] (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),
[22] дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.
[23] Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;
[24] а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.
[25] Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.
[26] Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,
[27] Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
[28] Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.