[1] Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
[2] и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
[3] и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
[4] И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
[5] Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“;
[6] както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
[7] Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
[8] макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,
[9] и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,
[10] като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
[11] По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.
[12] Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
[13] Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;
[14] а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.