[1] Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
[2] Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
[3] Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
[4] защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
[5] Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
[6] Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
[7] Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“.
[8] Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,
[9] сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.
[10] По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.
[11] И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;
[12] а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,
[13] очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.
[14] Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.
[15] А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:
[16] „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:
[17] „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.
[18] А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
[19] И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
[20] който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
[21] и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
[22] нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
[23] нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
[24] и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
[25] като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
[26] Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
[27] а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
[28] Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
[29] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
[30] Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.
[31] Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
[32] Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
[33] ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
[34] защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
[35] И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
[36] Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
[37] защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.
[38] А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.
[39] Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.