[1] Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
[2] в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
[3] и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
[4] и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
[5] Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?
[6] Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.
[7] За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;
[8] а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
[9] Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.
[10] И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
[11] те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
[12] ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.
[13] А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
[14] Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?