[1] А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена.
[2] Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
[3] Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа.
[4] Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
[5] Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
[6] Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
[7] Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.
[8] А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
[9] Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
[10] А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, –
[11] ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си.
[12] А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
[13] и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
[14] Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
[15] Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
[16] Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
[17] Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
[18] Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
[19] Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
[20] Всякой да си остава в званието, в което е призван.
[21] Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
[22] Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
[23] Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
[24] Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
[25] За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
[26] Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
[27] Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
[28] Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
[29] Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
[30] и които плачат – като че не плачат; и които се радват – като че се не радват; и които купуват – като че не притежават;
[31] и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
[32] Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу;
[33] а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената.
[34] Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си.
[35] Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
[36] Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
[37] Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
[38] Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
[39] Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
[40] Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.