Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 6:58

[1] Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;

[2] чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.

[3] Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,

[4] че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,

[5] и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;

[6] после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;

[7] после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,

[8] а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

[9] Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.

[10] Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.

[11] И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.

[12] И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?

[13] А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;

[14] ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

[15] При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;

[16] защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;

[17] ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;

[18] тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.

[19] И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.

[20] Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.

[21] Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

[22] Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;

[23] но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;

[24] а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

[25] Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.

[26] А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,

[27] защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.

[28] Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.

[29] Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

[30] Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?

[31] Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.

[32] Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!

[33] Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.

[34] Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.

[35] Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?

[36] Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.

[37] И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;

[38] но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

[39] Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.

[40] Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;

[41] един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.

[42] Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;

[43] сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила;

[44] сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.

[45] Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.

[46] Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.

[47] Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.

[48] Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;

[49] и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.

[50] И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.

[51] Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим

[52] изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;

[53] защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.

[54] А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“.

[55] „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“

[56] Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.

[57] Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.

[58] И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.

Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни — Chapters