[1] Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате.
[2] Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
[3] който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
[4] Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
[5] Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
[6] А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
[7] И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
[8] Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
[9] Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
[10] Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
[11] Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
[12] Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
[13] Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
[14] Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
[15] И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
[16] Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
[17] Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
[18] Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
[19] но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
[20] Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
[21] В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
[22] Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
[23] Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
[24] Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
[25] тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
[26] И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.
[27] Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
[28] Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
[29] Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
[30] но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
[31] Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
[32] И пророчески духове се покоряват на пророци;
[33] защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
[34] Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
[35] Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
[36] Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
[37] Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
[38] А който не разбира, нека не разбира.
[39] И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
[40] Всичко да става с приличие и ред.