[1] И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.
[2] С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,
[3] понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
[4] Защото, щом един говори: „аз съм Павлов“, а друг: „аз съм Аполосов“, не сте ли плътски?
[5] Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?
[6] Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;
[7] тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.
[8] Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.
[9] Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
[10] По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
[11] Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
[12] Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, –
[13] на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
[14] И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
[15] А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
[16] Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
[17] Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
[18] Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.
[19] Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“.
[20] И пак: „Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни“.
[21] И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:
[22] било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, – всичко е ваше;
[23] вие пък сте Христови, а Христос Божий.