[1] Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
[2] и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
[3] и всички ядоха една и съща духовна храна;
[4] и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
[5] Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
[6] А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
[7] Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.
[8] Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
[9] Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
[10] Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
[11] Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
[12] Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
[13] Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
[14] Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
[15] Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
[16] Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
[17] Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
[18] Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
[19] Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
[20] Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
[21] Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
[22] Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
[23] Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
[24] Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.
[25] Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
[26] защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.
[27] Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
[28] Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
[29] Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
[30] Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
[31] И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
[32] Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
[33] както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.