[1] Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
[2] Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
[3] И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
[4] Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
[5] не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
[6] на неправда се не радва, а се радва на истина;
[7] всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
[8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
[9] Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
[10] но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
[11] Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
[12] Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
[13] А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.