[1] А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.
[2] И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
[3] Тогава' Исус' простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.
[4] И Исус му каза: гледай да не кажеш 'това' никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.
[5] А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:
[6] Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.
[7] Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.
[8] Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.
[9] Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.
[10] Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
[11] Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;
[12] а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[13] Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
[14] И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.
[15] И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.
[16] А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;
[17] за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".
[18] И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд 'езерото'.
[19] И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.
[20] Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
[21] А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
[22] Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
[23] И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
[24] И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
[25] Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!
[26] А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина.
[27] А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?
[28] И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
[29] И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
[30] А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.
[31] И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.
[32] И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.
[33] А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
[34] И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.