Skip to content
Opens in a new window

[1] А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

[2] А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:

[3] Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

[4] Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

[5] Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

[6] И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

[7] И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

[8] Но какво излязохте да видите? човек в меки 'дрехи' ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

[9] Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

[10] Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

[11] Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

[12] А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

[13] Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

[14] и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

[15] Който има уши да слуша, нека слуша.

[16] А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

[17] Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

[18] Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

[19] Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

[20] Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

[21] Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

[22] Но казвам ви, на Тир и Сидон' наказанието' ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

[23] И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

[24] Но казвам ви, че в същия ден 'наказанието' на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

[25] В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

[26] Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

[27] Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

[28] Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

[29] Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

[30] Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

Матей — Chapters