[1] В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, 'който се носеше' за Исуса;
[2] и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
[3] Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
[4] понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
[5] И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
[6] А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред 'събраните' и угоди на Ирода.
[7] Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
[8] А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
[9] Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
[10] И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
[11] И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
[12] А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
[13] И Исус, като чу 'това', оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
[14] И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
[15] А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
[16] А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
[17] А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
[18] А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
[19] Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
[20] И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
[21] А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
[22] И на часа 'Исус' накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
[23] И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
[24] А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
[25] А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
[26] И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
[27] А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
[28] И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
[29] А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
[30] Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
[31] И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
[32] И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
[33] А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
[34] И като преминаха 'езерото', дойдоха в генисаретската земя.
[35] И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
[36] и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.