[1] Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
[2] Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
[3] Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
[4] и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
[5] но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
[6] А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
[7] приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
[8] А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
[9] Защото това 'миро' можеше да се продаде за голяма сума', която' да се раздаде на сиромасите.
[10] Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
[11] Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
[12] Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
[13] Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
[14] Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
[15] Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
[16] И от тогава той търсеше удобен случай да 'им' Го предаде.
[17] А в първия 'ден на празника на' безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
[18] Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
[19] И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
[20] И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
[21] И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
[22] А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?
[23] Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
[24] Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
[25] И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
[26] И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
[27] Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
[28] Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
[29] Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.
[30] И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
[31] Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".
[32] А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
[33] А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
[34] Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
[35] Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
[36] Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
[37] И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
[38] Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
[39] И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
[40] Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
[41] Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.
[42] Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
[43] И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
[44] И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
[45] Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
[46] Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
[47] И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи', изпратени' от главните свещеници и народните старейшини.
[48] А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
[49] И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.
[50] А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл 'стори го'. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
[51] И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
[52] Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
[53] Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
[54] Но как биха се сбъднали писанията, че' това' трябва така да бъде?
[55] В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
[56] Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
[57] А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
[58] А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
[59] А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
[60] обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
[61] Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни 'пак' да го съградя.
[62] Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
[63] Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?
[64] Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
[65] Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
[66] А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно' наказание'.
[67] Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
[68] Познай ни, Христе, кой Те удари.
[69] А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
[70] А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
[71] И когато излезе в преддверието, видя го друга' слугиня', и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
[72] И 'Петър' пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
[73] След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
[74] Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
[75] И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.