[1] В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
[2] И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
[3] И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
[4] и като сееше някои' зърна' паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
[5] А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
[6] а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
[7] Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
[8] А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
[9] Който има уши [да слуша], нека слуша.
[10] Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
[11] А Той в отговор им каза: 'Защото' на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
[12] Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
[13] Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
[14] На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
[15] Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".
[16] А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
[17] Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
[18] Вие, прочее, чуйте 'какво значи' притчата за сеяча.
[19] При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
[20] А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
[21] корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
[22] А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
[23] А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
[24] Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
[25] но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
[26] И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
[27] А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
[28] Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
[29] А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
[30] Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
[31] Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
[32] което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
[33] Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
[34] Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
[35] за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".
[36] Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
[37] А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
[38] нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
[39] неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
[40] И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
[41] Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
[42] и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[43] Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
[44] Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
[45] Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
[46] и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
[47] Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира' риби' от всякакъв вид,
[48] и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
[49] Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,
[50] и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
[51] [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
[52] А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
[53] Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
[54] И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?
[55] Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?
[56] И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
[57] И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
[58] И не извърши там много велики дела, поради неверието им.