[1] Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
[2] И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
[3] И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
[4] и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
[5] Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
[6] А, като излезе около единадесетия 'час', намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
[7] Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
[8] Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и 'следваш' до първите.
[9] И тъй, дойдоха 'условените' около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
[10] А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
[11] И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
[12] Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
[13] А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
[14] Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
[15] Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
[16] Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
[17] И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:
[18] Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
[19] и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
[20] Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
[21] А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
[22] А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
[23] Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам', а ще се даде на ония', за които е било приготвено от Отца Ми.
[24] И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
[25] Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
[26] Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
[27] и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
[28] също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
[29] И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
[30] И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
[31] А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!
[32] И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
[33] Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
[34] А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.