[1] И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
[2] Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
[3] Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
[4] Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
[5] но те 'занемариха' поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
[6] а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
[7] И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
[8] Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
[9] Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
[10] И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
[11] А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
[12] И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
[13] Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[14] Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
[15] Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
[16] И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
[17] Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
[18] А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
[19] Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
[20] Той им каза: Чий е този образ и надпис?
[21] Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
[22] И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
[23] В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
[24] Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
[25] А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
[26] също и вторият и третият, до седмият.
[27] А подир всички умря и жената.
[28] И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.
[29] А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
[30] Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
[31] А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
[32] "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
[33] И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.
[34] А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
[35] И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
[36] Учителю, коя е голямата заповед в закона?
[37] А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
[38] Това е голямата и първа заповед.
[39] А втора, подобна' на нея', е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
[40] На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
[41] И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
[42] Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
[43] Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
[44] "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
[45] Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
[46] И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.