[1] Внимавайте да не вършите 'делата на' правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
[2] И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
[3] А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
[4] за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
[5] И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
[6] А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
[7] А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
[8] И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
[9] А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
[10] да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
[11] Дай ни днес ежедневния хляб;
[12] и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
[13] и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
[14] Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
[15] Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
[16] А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили' вече' своята награда.
[17] А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
[18] за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
[19] Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
[20] Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
[21] защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
[22] Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
[23] но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
[24] Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
[25] Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
[26] Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират': и пак' небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
[27] И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
[28] И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;
[29] но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
[30] Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не 'ще ли' много повече 'да облича' вас маловерци?
[31] И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
[32] (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
[33] Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
[34] Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.