[1] И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно.
[2] Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“.
[3] А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих“.
[4] Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета,
[5] а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно.
[6] При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения,
[7] а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание.
[8] Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище.
[9] Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист,
[10] понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
[11] Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят,
[12] Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас.
[13] Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти,
[14] колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
[15] И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство.
[16] Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя,
[17] понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят.
[18] Поради това и първият завет бе потвърден с кръв.
[19] Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга, така и целия народ
[20] с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“
[21] Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети.
[22] Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.
[23] И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви.
[24] Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас.
[25] Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв –
[26] иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва.
[27] И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд,
[28] така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.