[1] Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме,
[2] е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом.
[3] Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом,
[4] тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко.
[5] Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести.
[6] А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
[7] Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас,
[8] не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:
[9] там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.
[10] Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.“
[11] Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“.“
[12] Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,
[13] но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.
[14] Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,
[15] докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“
[16] А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей?
[17] Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята?
[18] И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?
[19] И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.