[1] Всеки първосвещеник, понеже е избиран измежду хора и е поставен да служи на Бога за хората, като принася дарове и жертви за греховете,
[2] може да бъде снизходителен към онези, които са невежи и правят грешки, тъй като и сам той е подвластен на слабости.
[3] Затова е длъжен да принася жертви за греховете както на народа, така и за своите.
[4] И никой не се сдобива сам с тази чест, а само онзи, който е призован от Бога така, както и Аарон.
[5] Така и Христос не си присвои славата да стане първосвещеник, а Го постави Онзи, Който Му е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих“,
[6] както и на друго място казва: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“
[7] По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу.
[8] Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание
[9] и, достигнал съвършенство, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
[10] след като беше провъзгласен от Бога за първосвещеник според чина на Мелхиседек.
[11] Имаме много да говорим за това, но то е трудно да се обясни, понеже слушате разсеяно.
[12] Въпреки че имахте достатъчно време да станете учители, отново се нуждаете от някого, който да ви учи кои са първите начала на Божието учение, и стигнахте дотам, че да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
[13] А всеки, който се храни с мляко, е неспособен да разбере истината, защото още е дете,
[14] докато твърдата храна е за зрели хора, които поради опита си притежават усет да различават добро от зло.