[1] Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път
[2] с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.
[3] И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
[4] В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв
[5] и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава.
[6] Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“
[7] Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?
[8] Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.
[9] Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?
[10] Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост.
[11] Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
[12] Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе
[13] и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.
[14] Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа.
[15] Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина,
[16] да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си.
[17] А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
[18] Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря,
[19] към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,
[20] защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.“
[21] И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“
[22] Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,
[23] към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,
[24] както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.
[25] Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи, който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата.
[26] Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“
[27] Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото.
[28] И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание,
[29] защото нашият Бог е всеунищожителен огън.