[1] Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога,
[2] за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
[3] И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.
[4] Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух
[5] и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век,
[6] са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват.
[7] Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия,
[8] но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват.
[9] Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.
[10] Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.
[11] Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.
[12] Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
[13] Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,
[14] като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“
[15] И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
[16] Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.
[17] Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.
[18] Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда.
[19] Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,
[20] където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.