[1] Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят.
[2] Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.
[3] Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,
[4] защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове.
[5] Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
[6] Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“
[7] Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“
[8] Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.
[9] След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.
[10] По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
[11] Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.
[12] А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,
[13] очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.
[14] Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.
[15] За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
[16] „Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:
[17] „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
[18] А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
[19] И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос
[20] по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,
[21] и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
[22] нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода.
[23] Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен.
[24] Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.
[25] Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
[26] Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,
[27] а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога.
[28] Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели,
[29] то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
[30] Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“
[31] Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
[32] Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:
[33] понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.
[34] Вие страдахте заедно с мене в моите окови и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот.
[35] И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.
[36] Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
[37] Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави.
[38] А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“
[39] Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.