[1] След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“
[2] В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“
[3] Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“
[4] Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“
[5] Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“
[6] В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:
[7] „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.
[8] Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“
[9] Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“
[10] Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“
[11] Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“
[12] Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.
[13] А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“
[14] Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
[15] Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?
[16] На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“
[17] Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“
[18] А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“
[19] Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
[20] Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.
[21] Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“
[22] Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?
[23] Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“