[1] След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет.
[2] Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята.
[3] Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“
[4] Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не.
[5] А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“
[6] Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет,
[7] а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“
[8] Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“
[9] Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“
[10] Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак.
[11] Тогава Господ каза на Мойсей:
[12] „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“
[13] Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера.
[14] Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята.
[15] Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
[16] Това нарежда Господ: „Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“
[17] Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко.
[18] А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде.
[19] Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“
[20] Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора.
[21] И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
[22] А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.
[23] А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“
[24] Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.
[25] Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.
[26] Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“
[27] А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.
[28] Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?
[29] Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“
[30] И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.
[31] Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка.
[32] След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“
[33] Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“
[34] Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази.
[35] Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан.
[36] А гоморът е една десета част от една ефа.