[1] Господ продължи да говори на Мойсей:
[2] „Ето Аз призовах по име Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе.
[3] Изпълних го с Божий Дух, с мъдрост и разум, със знание и с всякакво изкуство,
[4] да работи със злато, сребро и мед,
[5] да изсича камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа.
[6] Ето давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Дановото племе, и в сърцето на всеки мъдър съм вложил мъдрост, за да направят всичко, което ти заповядах:
[7] скинията на събранието и ковчега на свидетелството, и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
[8] масата и нейните принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
[9] жертвеника за всеизгаряне и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му;
[10] служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещена служба;
[11] мирото за помазване и благовонното кадиво за светилището – всичко така да направят, както Аз ти заповядах.“
[12] Господ говори още на Мойсей:
[13] „Така кажи на израилтяните: „Моите съботи непременно спазвайте, защото това е знак между Мене и вас във всичките ви поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещава.
[14] Затова спазвайте съботата, защото тя е свята за вас. Който я оскверни, да бъде наказан със смърт. Защото всеки, който работи в този ден, неговият живот трябва да бъде отнет сред сънародниците му.
[15] Шест дни се работи, а в седмия е събота, ден за почивка, посветена на Господа. Всеки, който работи в съботен ден, да бъде наказан със смърт.
[16] Нека израилтяните спазват съботата, като я празнуват във всичките си поколения като вечен завет.
[17] Това е знак за вечни времена между Мене и израилтяните, защото в шест дена Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и си отдъхна.“
[18] След като Бог престана да говори с Мойсей на планината Синай, даде му два скрижала на свидетелството, каменните скрижали на свидетелството, скрижали, написани с Божия пръст.