Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка.

[2] Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца.

[3] Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил.

[4] А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.

[5] Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе.

[6] Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“

[7] Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“

[8] Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето.

[9] Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми.

[10] А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.

[11] В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му.

[12] Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка.

[13] Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“

[14] А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“

[15] Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей. Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец.

[16] Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща.

[17] Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им.

[18] Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“

[19] Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“

[20] Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“

[21] На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора.

[22] Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя.“

[23] След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога.

[24] Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков.

[25] Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.

Втора книга на Мойсей – Изход — Chapters