Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби,

[2] за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“

[3] Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: „Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.

[4] Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна.

[5] Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето,

[6] и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес“.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.

[7] Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“

[8] Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“

[9] Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“

[10] Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо!

[11] Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.

[12] Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“

[13] И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците.

[14] Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има.

[15] Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.

[16] Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас.

[17] Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“

[18] Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа.

[19] Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област.

[20] Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.

[21] Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“

[22] Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред:

[23] един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.

[24] Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“

[25] Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог.

[26] Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“

[27] Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне.

[28] Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“

[29] Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“

Втора книга на Мойсей – Изход — Chapters