[1] Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков – всеки беше дошъл със семейството си:
[2] Рувим, Симеон, Левий и Юда,
[3] Исахар, Завулон и Вениамин,
[4] Дан и Нефталим, Гад и Асир.
[5] А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.
[6] Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение;
[7] а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.
[8] В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф.
[9] Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас;
[10] нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“
[11] Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес като складове за жито.
[12] Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните.
[13] Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби
[14] и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.
[15] Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа:
[16] „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“
[17] Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата.
[18] Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“
[19] Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“
[20] Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много.
[21] Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство.
[22] Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“