[1] Когато обаче народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарон и поиска от него: „Стани и ни направи богове, които да вървят пред нас, понеже не знаем какво се е случило с този човек, с Мойсей, който ни изведе от Египет.“
[2] Аарон им отговори: „Вземете златните обеци, които носят вашите жени, синове и дъщери и ми ги донесете.“
[3] Всички взеха златните обеци, които те носеха на ушите си, и ги донесоха на Аарон.
[4] Той ги взе от ръцете им, изля от тях образ на теле и го обдяла с длето. Тогава те казаха: „Ето, Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет!“
[5] Когато Аарон видя това, построи жертвеник пред телето и провъзгласи: „Утре е празник, посветен на Господа.“
[6] На следващия ден станаха рано и принесоха всеизгаряне и предложиха мирни жертви. Народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели.
[7] Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.
[8] Те бързо се отклониха от пътя, по който им заповядах да вървят. Изляха си теле, поклониха му се и принесоха пред него жертви с думите: „Ето Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет“!“
[9] Господ каза още на Мойсей: „Наблюдавах този народ и видях, че това е твърдоглав народ.
[10] И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“
[11] Но Мойсей започна да умолява Господа, своя Бог, с думите: „Защо, Господи, да се разпалва гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе с велика сила и с мощна ръка от Египет?
[12] Защо да казват египтяните: „Със зла умисъл ги изведе Той, за да ги погуби в планините и да ги изтреби от земята.“ Отклони разпаления Си гняв и отмени наказанието на Своя народ.
[13] Спомни си за Своите служители Авраам, Исаак и Израил, на които Ти се кле в Себе Си с думите: „Ще умножа и преумножа потомството ви като небесните звезди, а цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и ще я притежават вечно“.“
[14] Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.
[15] След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.
[16] Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.
[17] Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“
[18] Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“
[19] Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.
[20] После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.
[21] Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“
[22] В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.
[23] Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“
[24] А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“
[25] Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му.
[26] Застана пред вратите на лагера и викна: „Който е за Господа, да дойде при мен!“ Тогава при него се събраха всички левити.
[27] Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“!“
[28] Левитите постъпиха според заповедта на Мойсей: в този ден от народа паднаха убити около три хиляди души.
[29] Защото Мойсей беше казал: „Днес всеки един от вас да посвети ръцете си на Господа, насочени против сина му и брат му, за да ви се даде днес благословение.“
[30] На другата сутрин Мойсей каза на народа: „Вие извършихте голям грях. Ето защо аз ще възляза при Господа. Може би ще мога да издействам прошка за вашия грях.“
[31] Мойсей се върна при Господа и каза: „О, този народ съгреши, направи си божество от злато.
[32] А сега, ако благоволиш – прости им техния грях. Ако ли не – заличи и мене от книгата Си, която Ти си написал.“
[33] А Господ отговори на Мойсей: „Само този, който е съгрешил пред Мене, ще залича от книгата Си.
[34] Но ти отиди, води този народ към мястото, за което съм ти заповядал. Ето Моят ангел ще върви пред тебе. Но когато настъпи денят на отмъщението Ми, ще се разплатя с тях за греха им.“
[35] Господ порази народа за направеното теле, което Аарон бе изработил.