[1] Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо.
[2] Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“
[3] Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“
[4] Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:
[5] „Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него?
[6] Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния.
[7] Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“
[8] „А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил.
[9] Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.
[10] Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,
[11] по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом.
[12] А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство.
[13] Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена.
[14] Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари,
[15] но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе.
[16] Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“
[17] Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.
[18] Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи!
[19] И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!
[20] Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.
[21] Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.
[22] Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.
[23] Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им.
[24] Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.
[25] А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.
[26] Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.
[27] Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.
[28] Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо.
[29] А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“