[1] Случайно в Галгал се намираше също и един недостоен човек на име Савей, син на Бихри от Вениаминовото племе. Той затръби с тръба и каза: „За нас няма дял заедно с Давид и няма за нас наследство с Йесеевия син. Израилтяни, всички в шатрите!“
[2] Тогава всички израилтяни се отделиха от Давид и последваха Савей, син на Бихри, а юдеите останаха на страната на своя цар – от Йордан до Йерусалим.
[3] Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.
[4] След това Давид каза на Амесай: „Събери за три дена юдеите при мене и сам ти се яви тук.“
[5] Амесай отиде да събере юдеите, но закъсня повече от определеното му време.
[6] Затова Давид каза на Авеса: „Сега Бихриевият син Савей ще ни причини повече пакости, отколкото Авесалом. Ти вземи служителите на своя господар и го преследвай да не би да си намери укрепени градове, за да се скрие от нас.“
[7] Бойците на Йоав потеглиха от Йерусалим, както и хелетейци, фелетейци и всички храбри воини, за да преследват Бихриевия син Савей.
[8] Когато стигнаха до големия камък при Гаваон, срещна ги Амесай. Йоав беше облечен във военното си облекло и беше препасан с меч в ножница, свързана на бедрото му.
[9] Йоав попита Амесай: „Здрав ли си, брате мой?“ И Йоав хвана с дясната си ръка брадата на Амесай, за да го целуне.
[10] Но Амесай не се предпази от меча, който беше в ръката на Йоав. С него Йоав го прободе в корема така, че вътрешностите му се изсипаха на земята, и без да го удари втори път, той умря. Йоав и брат му Авеса тръгнаха да преследват Бихриевия син Савей.
[11] А един от младите воини на Йоав застана при Амесай и каза: „Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав!“
[12] А Амесай лежеше насред пътя, овалян в кръвта си. Тогава този човек, като видя, че всички мъже се спираха, премести Амесай от пътя в една нива в полето и хвърли върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше.
[13] След като той бе преместен от пътя, целият израилски народ тръгна след Йоав, за да преследват Бихриевия син Савей.
[14] А Йоав премина през всички Израилеви племена чак до Авел-Бет-Мааха. Всички жители на Берим се събраха около него и вървяха след него.
[15] Когато Йоав с войската си достигна град Авел-Бет-Мааха, те го обсадиха и издигнаха насип срещу външните стени на града. Приближиха до градската стена и всички, които бяха с Йоав, я разбиваха със стеноломи.
[16] Тогава една мъдра жена извика от градската стена: „Чуйте, чуйте! Кажете на Йоав да се приближи насам и аз ще поговоря с него.“
[17] Йоав се приближи до нея и жената попита: „Ти ли си Йоав?“ А той отговори: „Аз съм.“ Тогава тя му каза: „Чуй думите на слугинята си.“ А той отговори: „Слушам.“
[18] И тя каза: „Едно време казваха: „Нека се допитат до Авел“ и така решаваха спора.
[19] Градът ни спада към най-мирните и верни градове в Израил, а ти искаш да го разрушиш, и то майката на градовете в Израил. Защо да разоряваш наследството на Господа?“
[20] Йоав отговори: „Далеч съм от намерението да разрушавам или разорявам!
[21] Това не е така. Но един човек от планинската страна на Ефрем на име Савей, син на Бихри, е вдигнал ръка против цар Давид. Предайте ми само него и аз ще отстъпя от града.“ Жената каза на Йоав: „Ето неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.“
[22] Тогава тази жена отиде при градските жители и говори пред всички с мъдрите си слова. И те отсякоха главата на Бихриевия син Савей и я хвърлиха на Йоав. След това Йоав затръби с тръба и воините се разотидоха от града по шатрите си, а Йоав пък се завърна в Йерусалим при царя.
[23] Йоав беше назначен за вожд на цялата израилска войска, а Ванея, син на Йодай – на хелетейци и фелетейци;
[24] Адорам – отговорен за данъците; Йосафат, син на Ахилуд – за летописец;
[25] Суса – за писар; Садок и Авиатар – за свещеници;
[26] също и яритецът Ира беше свещеник при Давид.