[1] След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.
[2] Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид.
[3] Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“
[4] Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си.
[5] Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“
[6] Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид.
[7] Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията.
[8] След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза.
[9] Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си.
[10] Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“
[11] Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“
[12] Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден.
[13] Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.
[14] Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе.
[15] В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“
[16] Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже.
[17] От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия.
[18] Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението.
[19] Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението,
[20] може би той ще се разгневи и ще попита: „Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена?
[21] Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?“ Тогава ти отговори: „Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.“
[22] След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав.
[23] Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти.
[24] Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“
[25] Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“
[26] Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си.
[27] Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.