Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости.

[2] И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: „Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд“.“

[3] Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил.

[4] Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години.

[5] В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.

[6] След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук.

[7] Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град.

[8] И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома.“

[9] След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта.

[10] Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.

[11] Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид.

[12] Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.

[13] Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.

[14] И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,

[15] Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия,

[16] Елисама, Елидае и Елифалет.

[17] Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта.

[18] А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.

[19] И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“

[20] Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим.

[21] Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.

[22] Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.

[23] Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците.

[24] А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“

[25] Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.

Втора книга на Царете — Chapters