[1] При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“
[2] Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие.
[3] Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“
[4] Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“
[5] А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна
[6] – от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“
[7] Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им – между Давид и Сауловия син Йонатан.
[8] Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий.
[9] Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.
[10] Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем – полските зверове.
[11] Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя.
[12] Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй.
[13] Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените.
[14] След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.
[15] Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори.
[16] Йесвий, един от потомците на исполините, чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид.
[17] Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“
[18] След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините.
[19] И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач.
[20] И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой.
[21] Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби.
[22] Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет – паднаха поразени от Давид и воините му.