[1] Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха.
[2] Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе.
[3] И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.
[4] Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.
[5] Синовете на бееротеца Ремон – Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си.
[6] Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха.
[7] Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ.
[8] Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар – царя.“
[9] Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие!
[10] Ако тогава този, който ми извести: „Ето Саул умря“, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя,
[11] то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло – няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“
[12] Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.