Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:

[2] „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.

[3] Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам. Ти, мой щит, мое сигурно спасение, моя защита и мое прибежище, Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!

[4] Ще призова достойния за възхвала Господ и така ще се избавя от враговете си.

[5] Смъртоносни вълни ме обгърнаха и порой от злини ме уплашиха;

[6] веригите на ада ме обвиха и примките на смъртта ме омотаха.

[7] Но в терзанието си призовах Господ и викнах към своя Бог; от светилището Си Той чу моя глас и викът ми стигна до Него.

[8] Потресе се, разтърси се земята, поклатиха се и се разлюляха основите на небето, защото се разпали Неговият гняв.

[9] Дим се вдига от ноздрите Му и поглъщащ огън – от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.

[10] Той сведе небесата и слезе; и мрак се стелеше под нозете Му.

[11] Седна на херувими, полетя и се понесе на крилете на вятъра.

[12] Покри се с мрак като с шатра и сбра водите на небесните облаци.

[13] От светкавиците пред Него се разпалиха огнени въглени.

[14] Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас.

[15] Изпрати стрели и ги разпръсна; блесна със светкавици и ги изтреби.

[16] От страховития глас на Господа се разкриха морските извори, от диханието на Неговия гняв се показаха основите на вселената.

[17] Той простря ръка от висините, обгърна ме и ме извлече от големи води;

[18] избави ме от силния ми враг – от онези, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.

[19] Те ме нападнаха в деня на моята неволя; но Господ беше опора за мене

[20] и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.

[21] Господ ми въздаде награда, защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.

[22] Опазил съм пътищата Господни и не съм се отклонявал от своя Бог,

[23] понеже всичките Му заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах,

[24] избягвах да съгрешавам пред Него и се стараех да не изпадам в грях.

[25] И Господ ме възнагради, защото съм справедлив, защото съм чист пред Него.

[26] Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво, с искрения човек – искрено,

[27] с чистия – чисто, а с лицемерния – според лицемерието му.

[28] Ти си спасение за угнетените и с погледа Си смиряваш горделивите.

[29] Ти, Господи, си мое светило; Господ осиява моята тъмнина.

[30] С Тебе разбивам войска; със своя Бог прескачам стена.

[31] Колкото за Бога – съвършен е Неговият път, чисто е словото на Господа, Той е щит за всички, които на Него се надяват.

[32] Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита, освен нашия Бог?

[33] Бог ме обдарява с мощ, прави съвършен моя път;

[34] прави краката ми като на елен и извисява ме във висините;

[35] учи ръцете ми да воюват, така че те опъват меден лък.

[36] Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе и Твоята благост ме възвеличава.

[37] Ти си ми дарил свобода да бродя и моите нозе не се люлеят.

[38] Аз преследвам враговете си и ги изтребвам – не се връщам, докато не ги унищожа;

[39] изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат и паднаха под нозете ми.

[40] Ти ме обдаряваш с мощ за бой и поваляш пред мене онези, които ме нападат.

[41] Ти обръщаш в бяг моите врагове и аз изтребвам онези, които ме мразят.

[42] Те викат, но няма кой да ги избави – викат към Господа, но Той не ги чува.

[43] Тогава ги стрих като земен прах, като улична кал ги сгазих и ги стъпках.

[44] Ти ме избави от бунт сред моя народ; поставил си ме да бъда глава над цели народи; народ, който не познавах, ми прислужва.

[45] Чужденците се прекланят пред мене; чуят ли за мене – покоряват ми се.

[46] Чужденците отслабнаха, изнемощяха и треперят в своите крепости.

[47] Жив е Господ и благословен е моят Защитник! Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,

[48] Бог, Който налага възмездие заради мене, Който покорява народите под моя власт

[49] и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене; Ти ме избавяш от насилници.

[50] Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име –

[51] Тебе, Който славно избавяш Своя цар и проявяваш милост към Своя помазаник Давид и към потомството му за вечни времена.“

Втора книга на Царете — Chapters