[1] А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.
[2] Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
[3] Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
[4] Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама
[5] и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“
[6] Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.
[7] И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях.
[8] Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе.
[9] Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
[10] Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.
[11] Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.
[12] Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.
[13] Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.
[14] Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си.
[15] Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
[16] Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.
[17] Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.
[18] Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
[19] Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас
[20] и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“
[21] След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.
[22] А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“