[1] И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него.
[2] И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже.
[3] Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“
[4] И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище.
[5] Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.
[6] Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него.
[7] И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници,
[8] та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“
[9] Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув,
[10] и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
[11] Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя.
[12] И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“
[13] А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
[14] Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом?
[15] Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“
[16] Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“
[17] И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници.
[18] Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод.
[19] Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
[20] Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид.
[21] Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.
[22] Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом.
[23] Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“