[1] Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.
[2] Никой не е тъй свят като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма скала за опора като нашия Бог.
[3] Не продължавайте да говорите надменно; нищо дръзко да не излиза от устата ви; защото Господ е Бог всезнаещ и Той претегля делата Си.
[4] Лъкът на силните ще се строши, а слабите ще се препашат със сила.
[5] Ситите работят за хляб, а гладните празнуват. Безплодната ражда седем деца, а многодетната изнемощява.
[6] Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и извежда.
[7] Господ прави човека беден, а също и богат. Той смирява и Той въздига.
[8] Той изправя слабия от праха, извисява бедния от калта, за да им даде място при велможите и да им даде в наследство славен престол. Наистина, основите на земята принадлежат на Господа, върху тях Той утвърди Вселената.
[9] Той закриля стъпките на Своите светии, а нечестивите изчезват в тъмнината; защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.
[10] Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него. Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят. Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа. Господ ще бъде съдия над различните краища на земята, ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“
[11] И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.
[12] Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа,
[13] нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото,
[14] и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.
[15] Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“
[16] Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“
[17] И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.
[18] Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод.
[19] Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
[20] А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.
[21] Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.
[22] Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието,
[23] той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.
[24] Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.
[25] Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
[26] А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.
[27] И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?
[28] От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?
[29] А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“
[30] Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: „Аз наистина бях казал: „Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.“ Но сега словото на Господ гласи: „Далеч от Мене!“ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.
[31] Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;
[32] и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.
[33] Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.
[34] Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата.
[35] Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.
[36] А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: „Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.“