[1] Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си.
[2] В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си.
[3] А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид.
[4] Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.
[5] И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
[6] Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали.
[7] И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“
[8] Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“
[9] И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.
[10] На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка.
[11] И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.
[12] Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.
[13] И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.
[14] И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.
[15] Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.
[16] А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
[17] И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“
[18] Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“
[19] Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.
[20] Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.
[21] И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“
[22] И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“
[23] И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“
[24] Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“
[25] Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците.
[26] Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни,
[27] Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена.
[28] Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича,
[29] Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.
[30] А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.