[1] Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел.
[2] Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус.
[3] И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“
[4] Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже?
[5] Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди“?“
[6] Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър.
[7] Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“
[8] Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“
[9] Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: „Той да не идва с нас на война“.
[10] А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“
[11] И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Йезреел.