[1] Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил. Той си избра три хиляди мъже от Израил:
[2] две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна – всеки в своята шатра.
[3] Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“
[4] Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.
[5] А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.
[6] Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове.
[7] Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад. Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно.
[8] Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него,
[9] Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне.
[10] Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави.
[11] А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас.
[12] Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“
[13] Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил.
[14] Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“
[15] Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души.
[16] Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област; а филистимците се разположиха на стан в Михмас.
[17] От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал,
[18] другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
[19] А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия.
[20] Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си.
[21] Цената за острене на палешници и мотики беше един пим, а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла.
[22] Затова по време на войната нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.
[23] А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.